"Манифактура"
Трудът, който влиза във всяка една обувка
Съдбата на Антонио Минó е прелюбопитно. Той участва във Втората световна война, а от фронта тръгва да се прибира към дома пеш. Налага се да продаде най-ценната си вещ – часовника, за да стигне до Тоскана. В Поджибонси, градче между Сиена и Флоренция, среща любовта на живота си - Валерия. И там започва да прави обувки. Превръща старо кино в работилница, където всеки ден създава нови чифтове. Вечер опъва чаршаф, върху който се прожектират филми. Скоро всички започват да свързват Пиджибонси с киното и обувките на Антонио. Тук той се превръща в знаменитост.
Екатерина е на 28 години, когато се запознава с Микела, която откупува бизнеса от Антонио, когато той се пенсионира. Въпреки това всеки ден минава през ателието за час-два, за да види как върви работата. Винаги е перфектно облечен – със светъл костюм през лятото и тъмен през зимата. Задължително с вратовръзка. Не е ревнив към занаята – научава Микела и Франко как да изработват и продават обувки. А те предават майсторството си на Екатерина, която работи при тях. Освен обувките започват да предлагат и Capalbio - вид ловджийски сака с много джобове за улова. След време Екатерина идва в България, носейки посланието на Минó, "Tutto andrà bene" - "Всичко ще бъде наред".
