В живота на Екатерина Матеева има от всичко по малко: тя е израснала в Италия, където родителите ѝ са се преместили, за да избягат от комунистическия режим, учи, завършила е Isef, станала е учителка по плуване и водна топка и работи много, за да успee да задели настрана спестявания, които да ѝ позволят да стане предприемач в обувния сектор, след като се върне в София.

Направила е „много жертви", както тя иска да подчертае, което не ѝ е попречило да има син Едоардо, чийто баща е един от стоте най-известни готвачи в Италия. Но да вървим по ред и да оставим думата на Екатерина.

„Много жертви“ означава ли че сте работили на много места? Със сигурност. Живеех в Поджибонси със семейството си. Имаше период, когато всеки понеделник сутрин ходех да гладя при едно семейство, след което работех в магазина за обувки, който беляза живота ми. От 9.00 до 13.00 работех там. От 13.30 часа бях в басейна, с момчетата, тренирах и отбора по водна топка в Поджибонси - и накрая всяка неделя от 6.00 сутринта до вечерта работех в един бар.

Да се ​​върнем към магазина за обувки, който е повратна точка в живота ѝ. Как се развиха нещата? Вече бях треньор, както казах, но един ден собственичката на местния магазин за обувки ми предложи да отида на работа при нея, където занаятчийската продукция на Антонио Минó включваше висококачествени творения. И ето, че Minó ме научи как да правя обувки. Вече бяхме към края на 90-те.

И колко време ви отне, за да научите този занаят? След около осем години се почувствах способна да започна собствен бизнес в този сектор. Но човек никога не спира да се учи.

Работили сте в Италия, но сърцето Ви остана в България. Бяхте ли вече взела решение да се върнете у дома? Не, сърцето ми винаги е в Италия, която ме научи на всичко. Когато се върнах в България, на гости при роднини и по други причини забелязах, че обувните магазини в София са посредствени и бедни. Така че реших, че ще се върна един ден, за да създам магазин, където мога да съветвам хората в техния избор, особено по отношение на стил, дизайн и елегантност. Обичам да правя предложения, защото обувката допълва характера на човека. И това, което научих в Италия, е много важно.

В един момент обаче се върнахте в София. Планирахте ли вече какво искате да правите? Да, тук сбъднах мечтата си, благодарение на моя учител. Сега имам три магазина на име “Minó 1923”, в негова чест. Семейството, което купи магазина в Поджибонси днес, е прекрасен спомен за мен, защото самата г-жа Микела Лиаминти също ми беше ценен учител в живота. Ако мечтата ми се е сбъднала, дължа го и на нея.